автор: florans

Да изживяваш чувството сам.
Да бият в ушите ти глухо
гръмките му сигнали.
Да наливаш от свойта любов
в пробити бездънни мехове.
Да измисляш всичките реплики
и за двамата едновременно,
да повтаряш сам думите,
които висят неизречени,
а мракът да те прегръща
с пипала от мълчание.
Сам да си обявиш срещите.
Да препуска чувството в теб
до безпаметство галопиращо-
да те удари като гребен
на могъща вълна - до без дъх.
И да оцелееш
в кънтящата несподеленост
на самотата.