Там- на горската полянка,
под една леска на сянка,
седна Мечо да почива.
Не усети как заспива. . .
Сън присъни му се сладък,
че му носят за подарък,
две усмихнати сърнета,
мед- в гърненце на цветчета!
Сладко- сладко го излапа
и облиза, даже, лапа. . .
Ала стресна се мечЕнце,
нещо бодна му ушенце.
И, дорде се окопити,
го нападнаха, сърдити,
на рояк събрани всички,
работливите пчелички!
Че преди да спре на сянка,
там- на горската полянка,
бе изял той, без да пита,
цялата им медна пита!