автор: varq2

Камъче, камъко!
Кой, къде и кога
прероди в теб моята топла душа?

Как ме превърна във сянка
покорна, желана и хладна.
Защо присмехулно ме скри
в харема на свойте мечти?
Камъко властен - небрежен.
Аз ще се смея последна.
Ще те роня сълза след сълза
и отвея с топлината в дъха.
Върху теб ще поникна - сама
и ще бъда живец, топлина,
докато пак се запитам
кой, къде и кога....