/Драматизация по произведения на П.Р.Славейков./
Второ действие
Сцената е тъмна, осветено е само писалището на П.Р.Славейков, който продължава да пише спомените си.
СЛАВЕЙКОВ: През 1864г. отидох в Цариград.
От тая минута почнува продължителната ми деятелност в столицата на турската империя. Там продължих да издавам вестник "Гайда". С него аз водех борба за свестяване на българщината, против гърцизма и настоявах, че подобно на Бонапарта на който за да си получи целта били нужни три работи: пари, пари и пак пари, тъй и на нас ни са нужни три работи за да станем ний хора: книги, книги и пак книги.
Но на мен се запрети да издавам тоя вестник в тая насока и аз прекратих "Гайда" и почнах да издавам "Македония" Но Митхад паша прекрати "Македония"и едва ли не с него и моето съществуване. Аз бях принуден пак да се уловя у старото си занятие учителството в Стара Загора. По време на въстанието в Перущица и Батак пострадаха мнозина, в това число бях и аз. Един ден властите ме арестуваха, туриха в синджири и откараха в Одрин. Помислих, че тоя път поне, трийсти или четирсти, не помня вече, не ще изляза жив из затвора и че ще свърша на бесилката.
Сцената се осветява. Тя представлява стая за разпит. Зад писалищната маса е седнал истинтакчията / следователят /, който извършва разпитите. От вратата е изблъскан Славейков, окован във вериги. След него влиза и въоръжен турски войник. Истинтакчията оглежда изпитателно арестувания.
ИСТИНТАКЧИЯТА: Кой си ти и от къде си?
СЛАВЕЙКОВ: Учител съм, Петко Славейков, родом от Търново. По времето когато бях арестуван, упражнявах занятието си в Стара Загора.
ИСТИНТАКЧИЯТА: И защо си не гледаш книгите, а си тръгнал властта да събаряш?
СЛАВЕЙКОВ: Ефендим, не съм от тия хора, които да не разбират и проумяват от народни и държавни работи, и ако обичаш да ме вярваш това, което ще ти кажа, е цяла истина.
ИСТИНТАКЧИЯТА: Е, да я чуем тая истина.
СЛАВЕЙКОВ: Българин съм и като такъв да ти кажа, че не обичам Отечеството си и не желая доброто на народа си, ти лесно ще познаеш, че те лъжа. Но аз съм желал доброто и успеха на Отечеството си и работил съм за това в кръга и границите на законите в държавата. Ако ти кажа пък, че съм от тия, които мислят, че една или две, или три чети от по стотина души ще могат да съборят едно царство и една империя такава, каквато е турската, ти пак можеш да помислиш, че те лъжа.
ИСТИНТАКЧИЯТА: Не че лъжеш, а че си луд!
СЛАВЕЙКОВ: Годините ми и опитността ми не ми позволяват да помисля подобно нещо. Но животът ми е в ръцете ви и от вас зависи.
ИСТИНТАКЧИЯТА.:/ Оглежда го отново любопитно./ Умни приказки приказваш даскал Петко.
СЛАВЕЙКОВ: Ако сте разумен човек, за какъвто ви смятам, сами ще дойдете до заключението, че не съм бунтовник; защото ако бях бил такъв, мене щяха да ме уловят в гората с пушка на рамо, а не да ме отделят от учениците ми и да ме намерят и грабнат от дома ми с перото в ръка. Ако ме пуснеш да си ида и да си гледам работата, аз даже не съм в състояние с нищо друго да те възнаградя, освен да ти проводя армаган един конски товар хубави загорски ябълки.
ИСТИНТАКЧИЯТА:/впечатлен от думите му / Виждам, че ти не си от ония хора, за какъвто са те пратили тука, и че си разбран човек, та ще видя какво мога да направя за теб.
Отново сцената потъва в мрак и се осветява писалището на Славейков.
СЛАВЕЙКОВ: Тука беше вече бизо да ме обесят, но слава Богу, че бесенето се прекрати по настояване на чуждите посланици, а и на известното почитание на турците към по-видни и влиятелни хора, даже и когато вината им се докажеше. Аз останах жив и в Стара Загора, като учител дочаках русите.
/ следва продължение /