автор: vikito_1960

Дяволите я взели нежно-грешната ми душа -
къде е скапаната романтика,
кой чете стихове с света оглушал?

На вратата за Рая й скръцнаха
пантите. –
Там те чака Свети Петър,
/ по небето шляпа с миризливи чорапи./
Там редят талантливи куплети
и четат стихове мъртвите братя.

Там са онези неща, не на земята,
дето ги търсих цял живот и нещо.
Хайде,
разчистете път към луната,
че отпрашвам към
Рая за грешници.

От райските чукари ще
ръсим песнопения
и Свети Петър райските порти
ще препикава.
От Рай за грешници –
в Рай за блажени
ще превърнем мечтаната
поетична държава.