Продължение
Веднъж у нас на балкона работи майстор Асен. Забележителен човек и по негови думи май е виждал летяща чиния.
По негова настоятелна молба ние я нарисувахме после. Пик на възторга беше добавянето в илюминатора на "НЛО"-то "личността" на самият Асен. Асен за смях подготвяше тези подаръци (няколко принтирани екземпляра) за свои приятели и ги е поднесъл с автографи, когато всички те се събрали в някаква кръчма.
Той освен това се интересува от история и учи в Университета задочно във факултета по геология. Няколко дни подред идваше с прекрасен атлас и ни разсказваше историята на България. Руски говори много добре, само където в края на краищата толкова много говори, направо излезе, че ние говорим на руски съвсем неправилно, а той - перфектно! Но ремонтът все пак продължаваше.
Да пуши той почнал не на младини и не в казармата, и не по друго време, а именно тогава, когато заедно с порасналата си вече дъщеря ходил в Германия. Каза, че когато излязли от някакъв супермаркет, където като почти неотличим от человека робот момичето предлагало на купувачите кафе, веднага и двамата запалили поцигара.
По време на ремонта той също така пътува няколко пъти на село при родителите си. Първото пътуване беше, когато запачва сеидбата, а второто вече за прибирането на реколтата. Много забавно се захили, когато го накарахме да опише бита на село, убеждаваше ни, че ако хората там умират, то това е само от перяждане.
Освен това докато траеше ремонта той ме научи на няколко български ястия. Ето как готвихме бобена супа. Асен ме инструктира да изчистя боба и да налея в тенджерата вода. Аз това и правих. А пък той стоеше на висота, точно на балконската решетка, разбира се здраво завързан. Беше с маска каквато се слага при заваряване и летяха ослепителни искри, и изобщо всичко кънтеше, в ръцето му работеше електрожен. Но когато чух в същото време Асен да ми говори: "Сипвай повече!", просто подскочих.