Когато тръгваш по време петляно -
пожарът на утрото смайва.
Леглото подгъва уморено коляно
във скута на празната стая.
Когато се връщаш по икиндия –
светулки палят фенери и мигат.
И грейва светът като синя магия,
в която никога никой не казва:
Стига!