автор: jelyaznovski

Козата на Денката нещо се повреди.
И като роди, пусна три-четири капки коластра, пък се пресуши и Денката трябваше да храни двете козлета с биберон. И ги храни.
Сега те тичат след нея, чакат я да слезе по стълбата, катерят се по гърба й и блеят под прозореца й, като огладнеят. Изобщо не се замислят, а си я имат за майчица.
Вчера обаче влязох в дора на Денката да гоня една непослушна кокошка, нетипична и хвърката, дето си проси балтията. Виках, виках на стълбата, никой не излезе, поне разрешение да кръстосвам да получа. И тръгнах сам. Тук кокошка, там кокошка, съгледах я в копривата до бунара. И тъкмо да я хвана за опашката, и козлетата ме навалиха. Ме-е-е, ме - е- е. Приятно ми стана, взех да ги галя, че толкова ме обичат. Аз протягам ръка да ги галя, те зяпат по ръката ми. Инстинктивно си я дърпам, да не ме захапят тия зверчета. Аз се дърпам, те налитат и по едно време едното се закачи за показалеца ми. Като вакуум помпа се закачи и взе да дърпа. И тогава разбрах. Ами те ръката ми за виме са взели, а пръстите за цицки и искат да сучат.
Разказвам после на Денката, как ми налитат, как искат да бозаят от пръстите ми и как ме е страх да не ме захапят.
- О, ами те нямат зъби! - казва Денката като познавач и аз имам чуството, че го казва съжалително.