автор: anonimapokrifoff

Яростният дъжд измива и последната илюзия за лято.
Едва ли точно той усеща какво е всъщност любовта.
Прекършва бременните клони, тревите яростно изтръгва;
затлачва шахтите вонливи, улиците бедни дави -
след него не кипи животът, а тягостно се утаява.

В петък точно в пет часа n брой безлични и облъскани човеци
узнават, че остават вкъщи без работа и без пари.
И времето ще бъде тяхно: те могат да крадат, убиват;
да просят и проституират; да се бесят, колят, давят...
Те имат право да не бъдат. Те имат шанса да умрат.

Бездъхно се прибираш, гледаш сиво.
Студеният мускат е панацея.

Едно прозрение за днес ти стига.