автор: GINKO_PRIM

Малиии, ква я фтасах днеска!
Зер, дурде ми минат ядувЕти...
Мани, мани, тъй съм я уплескала
чи са чудя утре ко ша стани.

Фтурнала са бях ду Камен брЯга,
белки малку тЕнчи ма зафани.
Да са зачервЪ, ма не пу кърски.
Кът съм в бялу тъй – уко да фани
кръшната ми снАга самудифска.
Връщам са нущес и са фтрищисвам.
Тоз маймун на друга ша вуйдисва,
чи са фърга чак и акрувписану.

Малиии, кат ми причирня пу съмналу,
кат изкарах правата лупата
кат гу метнах: „Ко тий тебе бръмналу?
Бръмбари ли имаш у главата?
Ква е тая, дет й са разливаш?
Чи и сянка правил си й. С крепче.
Луд ли? Си направу за убиване.
Саму на ъглички щи закрЕпя
портата насряд пуле курдисана.”

Чи гу изплющясах два-три пътя
с бЕла, после две крушЕта.
Аз са тОча дяца да му мътя,
той пу чуждити дувари шетал.
Гу ушмулих, гачи вук гуй давил.
На кайма гутов йе, за кюфтета.
Са пувърнах в къщи... Чи са чудя,
дъл ни шъ ми прати ся чингета..