автор: vikito_1960

Слънцето блесна в ранни зори
картината в моя прозорец откри.
Бих я купила аз, но дали
имам в джоба си толкоз пари?
Оригинален и единствен експонат
в Божията галерия богата!
Ако не ми я продадат –
би било ме много яд.
Затова и – ще се пазаря –
уникалния миг да си подаря :
утрото на лятото до себе си
                                       да спра,
да го целувам докато му изпия
                                               дъха.
Захласнато и устните му изпих,
но картината хитро се промени –
други ракурси в нея открих –
главоломно за онзи миг съжалих.
Слънцето още бездиханно пече,
неумолимо времето пак си тече...
Без малко утрото на лятото да изтече
в окото ми –
                   ненаситно,
                                   зелено,
                                               зверче.