автор: scenaristbg

Ти тръгна с леки летни стъпки
и сложи в устните ми сняг.
Сега ти нощем си ми спътник.
Сега си тук, не пак, не пак.

Не пак си тук, не пак те има,
отсъствията ти пресмятам.
По устните ми вие зима,
а навън крадат ми лятото.

Бери снежинките си пресни.
Те се топят. На теб се молят.
Надявам се да дойде есен,
но ще се срещнем сигурно
напролет.