автор: sun_ray

Така постой и нека да те гледам.
И двамата сме капнали от път...
Не себе си щадя.
Ела до мене.
Отпий живот от жаркия ми дъх.
Не казвай нищо. Вече го усетих...
Застлах леглото с тънкото платно.
Ела, любими, виж, от нежност светя.
Ще те докосвам с капки светлина...
Под пръстите ми шепот ще се листи.
А устните ми ще те преродят...
без допир...
Ти ще ме измисляш,
каквато съм сега до теб, Любов.