автор: vikito_1960

Логически е просто -
узряла трева съм за косача.
Високосен сенокос -
четирилистни детелини плачат.

*
Завързахме синьо мънисто за облака
да ни запази от хорските уроки.
Той си обърна дрехата наопаки
и изтече през очите на бурята.


*
По вятъра пращам, че те обичам,
а той в ушите ми се надува:
Ти си ничия, ничия, ничия,
не те чувам, не чувам,
не чувам.