автор: miralub

Не ме напускай.
Нека забравим.
Всичко,което си отива
може да се забрави.
Да забравим времето,
когато не се разбирахме,
и часовете загубени-
да откриваме - как
да забравим въпросите,
които щастието убиват.

Не ме напускай.
Ще ти подаря
перлите на дъжда,
дошъл от страни,
където не вали.
Ще изровя земята,
дори след смъртта си,
за да покрия тялото ти
със злато и светлина.
Ще създам владението
на Царя Любов-
любовта ще е закон,
а ти царица.

Не ме напускай.
Ще измисля за теб
думи без смисъл,
които ти ще разбереш.
Ще ти разкажа
за онези влюбени- там,
видели повторно
разпалени сърцата си.
Ще ти разкажа приказката
за онзи Цар,
умрял защото
не е успял
да те срещне.

Не ме напускай.
Често се случва
да изригне огъня
на древен вулкан,
когото всички смятат
за прекалено стар.
Изглежда,
обгорелите земи
раждат повече жито
и от най-добрия април.
И нали-
когато настъпва вечерта,
за да запламти слънцето
се смесват червеното и черното.

Не ме напускай.
Вече няма да плача.
Вече няма да говоря.
Ще се скрия - там,
за да те гледам-
как танцуваш и се усмихваш,
за да те слушам-
как пееш и се смееш.
Нека стана
сянката на сянката ти
сянката на ръката ти
сянката на кучето ти.
Не ме напускай......

текст
музика