автор: lita

Вървя по тясна пътечка
разсъждавайки на ум.
Вървя и нямам пречка
някой глас или пък шум.

Спирам да поседна малко
на една крайпътна пейка.
А там като след дъжд е кално –
сякаш някой е поливал с лейка.

Лягайки провесвам аз глава
и виждам нещата на обратно.
И сякаш по-лесно е така
и някак си спокойно е, приятно.

Така виждат се нещата странни,
но защо не намерих обяснение –
просто приех пакет със данни
и всичко такова, каквото си е.

Това свойство в живота приложих
и ежедневието ми стана ведро.
Тежка задача сама си възложих
да намирам на всякъде по нещо добро.

Обърнете картината и погледнете
как се получават новите шарки.
Живот нов започнете
минавайки под страрите нови арки.