автор: sheherezada

Изтупан гражданин, дойде из оня ден,
прид портата ми кат чингел увисна,
дошъл да разришим идин прублем,
напъвали гу нам-какви-си мисли.

- Кармело, вика, да та пуздравя:
Ай добар ден, сига ма пущай вътре,
закот ни мой са спрая с таз уфца,
та, питам та, за ко ми я пробута?

- Ми, добър ден, ма ич ни та разбраф,
куя ут сичкити уфце, Нидялка?
Чи гледам , бре, си тъй ухранен, здрав,
цапни и в задника ина тупалка.

- Ни ще с тупалки, нито сас дубро,
и мляко вечи зе да ни отпуща,
са мъкна спешну ей пу тоз въпрос,
си мисла, чи ши ти я връщам.

Глей гу ти, ни стига дет я дадух
и то не с гулям мерак, ами сас зор,
ни стига йощ дет неска й задух,
ам кръвнуту шми дига, въх, пузор!

- Ми виш како, ши ма прущаваш,
ма хич ни сум та бúла у глава,
придлагах ти уранената крава,
придлагах ти и фтичити пира,

пък ти ми са изсили връз уфцата,
дори си спомням, грабна я със хъс.
Сига како са вайкаш кат накапан,
пучесвайки гулемия си гъс?