автор: meiia

Пияна съм от малкото любов.
А казаваха ми, с много се пиянства.
Препиваш и светът изглежда нов,
лукав в набъбанало неостоянство.
Събираш се сред пеперуден прах.
Намираш се и после пак се губиш.
Сред многото защо ли теб избрах!
Препил си. В мене няма да се влюбиш.
Не сипвам вино, обич сипвам в чашата.
И гледам нямо как с безумие я пиеш.
Нима е глътка любовта?! И нашата!
Додето капката от устните изтриеш!