автор: miloto_mi

или зад един прозорец във влака

Слънчогледово се усмихвам на себе си.
Ароматно лятно!
Мисълта ми препуска в зелено.
Нереялно! Ярко!

И изтича през пръстите времето...
Пясъчно златно!
Аз съм цялата синьо безвремие...
Бягство! Кратко!

Светло бягство обратно към себе си.
Флирт опасен!
Бос притича през тръните спомена.
Тъжен! Плачещ...

В чужда приказка скочих в движение...
Свръх миражно!
Миг магия! Сънувам живеене...
Бясно! Кратко!

Вятър сплита възли във косата ми...
Копнежно властно!
Бъдещ спомен сълзи под клепачите.
Нежно! Страстно!