автор: sheherezada

Мале батейй, момко знатен,
как ша изгуриш!
С тъз усмивка двайс карата,
мой да са прустиш.
Хич нидей ми са надува,
щот ща изплющя.
У акълнус ни путъвай,
няа та изтърпя.
Яз ни моа тъй сас умнус,
тряя с прустута.
Щот ку тръгна ти гувора,
ич ни мой разбра.
И таквоз де, ко ти дрънках?
Ааа за либуфта!
Изудзад кат та опъни,
вайй не мой смогнá.
Ей, такваз е, луда крава,
кат са флиби, край!
А, чи стой де!Кот избяга...
Тъй де. Ко са прайш?