автор: shtura_maimunka

Пак съм там,
на върха на вълнАта
в бяла пяна,
като в бяла магия.
Ти си сам
зад брега
във мъглата,
и не мога
очите ти да открия.
Без нозе съм,
а искам при теб
да приседна,
да надзърна
в твойта вселена,
да се сгуша
макар за последно,
да се върна
към брега,
преродена.