автор: salza

Имаш моето благоволение
да вземеш ‘аз съм’ – избеляла фраза,
за да наричаш пустотата, в която мисълта я няма;
но само запълни таз празнота с определения
и ‘аз’ ще стане не по-голямо основание от думите,
с които свързваш грешните си заключения,
с ‘откакто’ и ‘така’ - погрешни или не,
които карат атома да се върти.
А Егото ти разпилей, защото сплетено е всичко
във мрежата на етер жив сгъстен във думи -
основната ти нишка, самоувереното ‘съм’ и същина
в обекти се изливат, разпадат се до молекули
оголени от простото си Съществуване
ведно със парцаливите одежди наречени Вселена.
Или ако, във опит да запазиш Егото си силно,
ти изтъчеш го от неземна светлина,
от Космос и движение,
от твърдини и от за Времето съня...
Защо таз Същност гледа те от мрака още,
тя слънцето и ядката на твоя ум е,
която наблюдава твоя свят-сапунено мехурче
от смисли, радости и болки...
Какво са те освен променяща се другост
на миговете - призрачна река?





I Grant You Ample Leave - George Eliot

I grant you ample leave
To use the hoary formula ‘I am’
Naming the emptiness where thought is not;
But fill the void with definition, ‘I’
Will be no more a datum than the words
You link false inference with, the ‘Since’ & ‘so’
That, true or not, make up the atom-whirl.
Resolve your ‘Ego’, it is all one web
With vibrant ether clotted into words:
Your subject, self, or self-assertive ‘I’
Turns nought but object, melts to molecules,
Is stripped from naked Being with the rest
Of those rag-garments named the Universe.
Or if, in strife to keep your ‘Ego’ strong
You make it weaver of the ethereal light,
Space, motion, solids, & the dream of Time—
Why, still ‘tis Being looking from the dark,
The core, the centre of your consciousness,
That notes your bubble-world: sense, pleasure, pain,
What are they but a shifting otherness,
Phantasmal flux of moments?---