Ето ме пак,вливам се в теб,отпивам малки глътки солено,сладко,горчиво,усмихнато,тъжно...Дегустирам образа ти,просмуквам се в мисълта за теб като нахален парфюм....
Нежно,плавно...Кой си ти?Намерих ти толкова много имена,цветове,вкус.А ти дори не подозираш колко опасно близо съм...Отпивам пак.Търся нотка на отвращение,приседлива глътка и мирис на тамян.Не.Още си ти.И аз още съм аз.Вливам се,преливам.Образът ти пак ми е познат-едно име,един вкус.
Обич...и малко тъга...
Отливът е някъде там,проблясва в ъгълчето на съзнанието ми като капчица сълза пред мигване...Но оставам тук.Твоя!Достатъчно близо,за да те обичам и твърде близо,за да е винаги.