автор: GINKO_PRIM

Сига пунежи са излюпвам,
пудпийнах снощи малку щоту,
биз малку пу учи да са захлюпа.
/дубре чи ней височку туй – лиглоту!/
Риших да ви разкажа за купона,
ма малку ши пучакати – кайвету
да глътна – белки са упрая!
Пък ма припира /то ут бирата/ балона,
закоту си пупихми със Айшету.
И цепуглав трисе ма - ни съ трая...

Въх, Божичко, писмо ми йе уставил
връз шкафченциту нощнуту Шаранчу.
Тц, тц, тц, тц, тц..КакО ли съм напраила?
Пу тъмну ощи хукнал къмту ранчуту....
Дубре, чи изпукрих му сички брадви.
Мър Божке, тъй на стрес съм гу пудложила..

Уставям на Шаранчу да дукладва
дуколку и с како съм са изложила:


„Гинче, да та усвитля пу темата
що тръгвам и ни ща да са сбугувам.
Направу ми разсипа туйту – схемата.
Ни си мисли, чи нещу са надувам!
То бива излагация, ма твойту
ни съ търпи ма! Кък да та пунасям?
Са фъргаш на вратъ на туй - на мойту
баш шеф, пък изпудире аз да гу утнасям..
Напи съ снощи точну кату талпа.
Утряза са казашката. Наби ма.
Утиди после да утменяш залпа
ут фуйерверки. Щот си бИла ПрИма..
И туалета си съдра - кат гони коча,
и упувръща шефската супруга.
Па после нацелува Папакотча.
Са чудя дЪли дан си търся друга?!?

Сига устаям та, да са упрайш саминка,
чи ма йе срам у селу да са върна.
Кат утризнейш /шкимбету - у хладилника!/
пу тилифона чакам да ми дрънниш!”