Хей, вижте, вижте! Иде Дон Кихот!
Отново е пришпорил Росинанта!
Изглежда си е същия идиот:
печален образ яздещ смешната си кранта.
Навярно пак препуска в своя сън,
във поход за вселенска справедливост,
дорде реалността навън
громи го във прахта без капка милост.
Не е престанал още да мечтае
за подвизи изпълнени с прослава,
и хич не ще да чуе и да знае,
че всичко славно вече се продава.
Не щя да разбере че тоя свят
е прелъстен от курви и бакали,
и както и преди,тъй и сега
той твърдо вярва в свойте идеали.
Той пак ще се сражава с великани,
но кой ще трогне с тоз абсурден театър,
от вятърните мелници щом само
останал е да духа прашен вятър.
Бленува още свойта Дулсинея-
извечна,благородна и пресвята,
макар че днес за да си с нея
е нужно просто да платиш цената.
Пак язди гордо.Не признава поражение.
Дори когато смачкан е в калта,
пълзи към свойто следващо сражение
за да спечели нашата война.
* * * * *
Върви през вековете Дон Кихот-
в неспирен поход търси свойта справедливост;
Той винаги ще бъде идиот,
и никога неще дочака милост.