автор: hoodoo

Имало едно време две сестрички. По-малката по цял ден плачела и се успокоявала само, когато майка й спирала работа и я гушвала, докато по-голямата си вирела нослето и тревожела майка си със своята нехайност и склонност да тормози сестричка си. Никой не знаел истинските им имена – всички ги наричали Плачливка и Горделивка. Те живеели на края на селцето в една малка къщичка. Родителите им били работливи и това им стигало, за да живеят не много богато, но и не много бедно. Много ги измъчвали единствено белите на дъщерите им...
Така течал животът им.
Веднъж една стара жена подарила икона с Богородица и Младенеца на семейството. Плачливка и Горделивка не знаели какво е това икона и решили да включат и нея в игрите си. Щом останали сами, те взели ножче и издраскали очите на нарисуваните лица. После захвърлили иконата под едно легло и всичко продължило сякаш по старому.
Скоро след това в къщата на семейството на гости дошъл възрастен човек с голяма бяла брада и с ясни, сини очи. Този достоен старец бил добър магьосник, който виждал в бъдещето и затова веднага разбрал какво се е случило с иконата и какво очаква Плачливка и Горделивка щом пораснат. А то не било никак добро, защото нищо лошо не идва случайно. Плачливка щяла да се влюби и ожени за един мързелив, тираничен човек, който цял живот щял да се тръшка от легло на легло без да свърши нищо добро, а пък Горделивка – за един зъл горски човек, който цял живот щял да се скита из чукари и пустинни местности без да знае защо. Дядо Добри намерил иконата с издрасканите очи и я показал на родителите на двете сестрички.
- Какво ще правим сега, дядо Добри? – попитал изплашен бащата.
- Всичко ще се нареди. Оставете на мен.
На следващата заран старецът поел по прашния път, който излизал от малкото село. Заедно с него тръгнали и двете сестрички. Отначало те много се зарадвали, че ще пътуват със стареца, но скоро отново проявили нрава си. При това дядо Добри само се усмихнал, защото той наистина бил добър магьосник.
Той изсвирил тихо с уста и тоз час от небето се спуснали две големи бели птици, които се превърнали в млада жена, облечена скромно, с прибрана рижа коса, но без очи, на ръцете на която лежало малко момченце, също без очи. Плачливка и Горделивка тутакси спрели да се държат, както обичали. Цялото им внимание сега било погълнато от двамата спуснали се от небето хора.
- Добър ден, – казал старецът.
- Добър ден, дядо Добри, - казала жената без очи.
- Исках да ви запозная с Плачливка и с Горделивка.
Плачливка и Горделивка били толкова смутени от необикновената среща, че се скрили зад стареца.
- Дядо, кои са тези хора и защо нямат очи, - попитала тъжно Плачливка.
- Изглеждат толкова добри. Кой им е извадил очите? – попитала и Горделивка.
- Някога те живеели сред хората, - отговорил дядо Добри. - Момченцето пораснало и научило хората на много добри неща. Оттогава всичко станало различно.
- Могат ли и нас да научат на много добри неща, след като вече живеят на небето.
- Могат, но трябва първо да си ги представите.
- Как? - викнаха в един глас Плачливка и Горделивка.
- За да си спомнят за тях хората започнали да ги рисуват на икони и да ги почитат в храмовете си.
- Като тази, която имаме у нас! - извикала Горделивка с гордост.
- Да, - казал кротко дядо Добри.
Тоз час двете сестри си спомнили какво са направили с подарената икона и им се прищяло да потънат в земята от срам.
- Дядо, какво да направим, че тези хора отново да прогледнат – попитали хлипайки Горделивка и Плачливка.
- Обещавате ли да уважавате и обичате родителите си, през каквито и трудности да преминавате.
- Обещаваме, - извикали в един глас сестричките.
Тоз час на лицата на необикновените майка и дете грейнали очи.
Когато се прибрали в своето селце Горделивка и Плачливка били вече други. Те станали за пример на връстниците си и никой повече не ги наричал със смешните им прякори вместо с истинските им имена.