автор: florans

Не сменям шепа есенна позлата
и меланхоличен октомврийски дъжд
за оня-птичия сезон с надежди.

Ни това небе с надвиснало чело-
за оня платноход, стремително нехаен,
в безкрайното море любов.
Ни мириса упойващ на пелин
за всичкия ти розов цвят.
Ни стъпка калдъръмено самотна
за оня ветрогон на пролетта.

Не сменям миг очакване сега
на листопадна кратка красота
за оня звън на лекомислен смях,
разсипал безразсъдното зелено.
Сега съм просто кръговрат
и миг в мига,
защото нося в своята палитра
и силата , и сладостта
на всеки цвят и звук, и ритъм.

florans