автор: LeoBedrosian

(Аквариум)

Полковник Васин пристигна на фронта
със своята млада жена.
Полковник Васин събра своя полк
И каза им „Стига война
Воюваме вече години седемдесет.
Мислехме живота за бой
Но по последни данни секретни
Воювали сме със свои.”

Припев:
Този влак е за огъня и да горим повече няма какво.
Този влак е за огъня и да бягаме няма къде.
Това беше наша земя, докато не влязохме в борбата
Тя ще умре, ничия, ако не я върнем . Тя е наша съдба.

Аз видях генерали –
Те ядат и пият нашата смърт.
Децата им обезумяват
От това, че няма какво повече да искат.
А земята лежи във жарта,
Църквите със злото се смесиха.
И ако искаме да се върнем някъде –
То време е да се върнем в дома.

Факели горят във кръг
Започва сбор на всички части загинали.
И онези, стреляли в нашите отци
кроят планове за нашите деца.
Под маршови песни боледувахме,
Със затвори ни плашеха.
Но стига по корем сме пълзяли,
Време е да се върнем в дома.

оригиналът

Поезд в огне
Аквариум

Полковник Васин приехал на фронт
Со своей молодой женой.
Полковник Васин собрал свой полк
И сказал им: "Пойдем домой.
Мы ведем войну уже семьдесят лет.
Мы считали, что жизнь это бой,
Но по новым данным разведки
Мы воевали сами с собой".

Припев:
Этот поезд в огне и нам не на что больше жать.
Этот поезд в огне и нам некуда больше бежать.
Эта земля была нашей, пока мы не увязли в борьбе.
Она умрет, если будет ничьей, пора вернуть эту землю себе.

Я видел генералов -
Они пьют и едят нашу смерть.
Их дети сходят с ума
От того, что им нечего больше хотеть.
А земля лежит в ржавчине,
Церкви смешались с золой.
И если мы хотим, чтобы было куда вернуться -
То время вернуться домой".

А кругом горят факелы
Идет сбор всех погибших частей.
И люди, стрелявшие в наших отцов
Строят планы на наших детей.
Нас рожали под звуки маршей,
Нас пугали тюрьмой.
Но хватит ползать на брюхе
Мы уже возвратились домой.

и музиката