автор: Mandaluga

Обърни се, Небесна,
ти днес ще се венчаеш
за своя земен Шива.
Нека зърна закачливия ъгъл
на абаносовото ти око.
Позволи ми да го изрисувам
с нощен туш.

Зениците ти ще разтворя
като екстазните обятия
на Чандра
по пълнолуние.
Ти си и зачатието,
и родилните мъки,
и осъществената благодат.

Стъпките ти – невинни, дивни,
потъват в насечения ритъм
на гривните –
напъпили лотоси
около глезените.

Ти си пулсът на Земята,
оживяван
от женските утроби,
които знаят,
че един пропуснат удар само
огнищата взривява,
помита юрти, сватби
и космически станции.

Прекрасна си,
небесно,
жасминово
несъвършенство.