Жените на Гоа
се напояват с португалска кръв
от времето на корсарите,
живеят в прясно боядисани
цикламени хасиенди,
а сърцата им са меки, многопластови
и широки като шалвари.
Походките им подрънкват
в такта на тихо съзаклятие,
че няма връщане назад,
и разбуждат заспалите сънища
на туристите.
Жените на Гоа
крият бяла кожа
под маслинов загар
и светли очи под тъмни клепки.
И никога не биха заменили
сергиите, картините, пазаренето,
децата си в пясъка
с бетон,
девет-до-пет
и детски градини.