Очите ми отново тебе търсят да намерят
в променливите дни на моя град.
Посрещнеш ли ме ведро с поглед,мракът се оттегля
и зимата не чака вече своя хлад.
Сега съм у дома-по листа бял словата ми хармония рисуват-
такава,дето за поетите е блян.
Към Утре мойта вечер тръгва,пак до ясния си ден да допътува
съня си;створила в обич женския си свян.