Тук, в полята на сърцето ми.
В реките на волята ми
и в долините на слабостта ми,
се намирам целият аз.
До мен, над мен и вредом наоколо
сте се разположили и се движите вие.
В своите поля, реки и долини.
До края на хоризонта.
Осъдени да се отдалечаваме
един от друг
като едни нормални галактики.
От началото на времето
до края на пространството,
загледани
в последната
капка светлина
от последната
звезда,
която няма да размрази отново Големия взрив,
само защото вие и аз
харесваме
кръга като форма.