автор: vitoriovitalis

5. Обядът

Вано и Мери са бежанци от Кушан - град, който сега е в пределите на Юга. Старецът е участвал във всички войни на Острова без последната. Трябва да е над осемдесет, но още се държи.
Когато Вито беше по-малък, понякога го караха да погази дядо си, ако нещо го беше стегнал кръстът. В по-сериозни случаи слагаха вендузи. Това беше тайнствена процедура, в която само бабата и леля Божа се допускаха да участват. Вратата на кухнята се затваряше и зловещи сенки започваха да танцуват през процепа отдолу. Вътре жените плахо пристъпяха и си говореха нещо съвсем тихо.
Веднъж Вито се събуди през нощта. Някой викаше силно - изглежда в съня си. – Орлето, орлето ! - Гласът му беше непознат. Усети как бабата отваря вратата на стаята, в която спяха с леля Божа, и влиза в кухнята. Къщата утихна и Вито заспа отново.
За обяд преместват масата, която обикновено е обърната с широката страна към южния прозорец на кухнята, успоредно на леглото, на което спи стария. Той сяда най-вляво - до възглавницата си, над която е семейното кандило с Богородица и младенеца. До него на леглото са внуците, а отсреща – жената и дъщерите.
Когато идва зетят Ян (бащата на Вито), женен за най-малката дъщеря Лила, кухненската маса се издърпва още от прозореца – за да се отвори допълнително място. На столовете откъм тясната й страна тогава сядат един срещу друг Ян и Кузи. Вито знае, че на баща му винаги слагат на най-важната позиция - до дядото, който се пада от дясната му страна. Другият непрокопсал зет седи на другия край на масата - с гръб до печката и съвсем близо до вратата.
Дедо Вано не започва да се храни, докато баба Мери не седне на масата. Ако по време на обяда на някой му се наложи да стане за нещо, старият изръмжава неодобрително. Само това е останало от някогашния едър и властен мъж, на когото вечер бутилка домашна ракия не се опъвала прекалено много, според думите на Бата.
Вито не познава по-мълчалив човек от дядо си. Повечето негови знаменити изречения са известни в интерпретацията на бабата и лелите.
- Ядоха ли децата ?
- Направете им нещо като си дойдат от реката. Водата пие.
- Политиката е уроспия. Днеска ляга с един, утре – с друг.
Първото ястие е таратор. Само на дедо Вано го сервират в метална емайлирана купичка (на такива съдове старите им казват чингови) – и то със студена вода и с повече чесън, вместо с кисело мляко, както на останалите. В горещи дни като днешния, този древен специалитет се счита за особено разхладителен.
Основното ядене са зелени печени чушки с доматен сос. Като малък на Вито му беше излязло име на злоядо дете и досега лелите стриктно го наблюдават как се храни. Честно казано, той би предпочел някаква мръвка - особено ако е в каления гювеч, който носят за печене във фурната, но сега вежливо си мълчи. Такова ядене се полага за по-тържествени случаи. Когато очакват да пристигнат родителите му от Фила например. Тогава на него се възлага отговорната задача да донесе гювеча от фурната към Джамията.
Някога това заведение е принадлежало на най-малкия брат на Вано – Мицо, но сега е най-обикновен клон към Промкомбината. Като наблюдателен юноша Вито отдавна е забелязал, че и фотото, работилницата за поправка на обувки, стъкларите и дори шивашкия цех, в който официално работи майката на Заро (приятел от махалата) имат на входа си табели, започващи с тайнственото наименование Градски промкомбинат – Белвил.
Никой от момчетата в града не знае къде се намира това чудо. Във всеки случай – тези, към които Вито е отправял неуместния си въпрос. Въобще той задава много въпроси. Напоследък като че ли понамали, но обикновено е известен с това. Както и обича да отговаря на всякакви въпроси. Всезнайко. Имаше такъв герой в някаква детска книга и за малко да му излезе прякор, но се размина.
Вито избърсва старателно чинията с няколко залъка типов хляб и търпеливо зачаква разрязването на динята. Това е сериозен ритуал. Дядото хич не бърза да започва. Когато всички се наядат, той поглежда към дребничката леля Божа (тя се храни най-бавно и му е грижа на сърцето от мъничка), бавно разрязва капака и страните на огромната лъскава диня, поставена в широката тавичка, и поглежда хитро към най-малкия си внук Боби - братчето на Вито.
Дебеличкият Боби се изправя с тържествуваща усмивка и нанася страхотен удар с юмрук по ръката на дядо си, с лекота покриваща цялата диня. Резените се разпръскват на всички страни и отвсякъде край масата се разнасят възгласи на възхищение и облекчение.