автор: gu6ter

Не се отказвам от нелепи пълнолуния –
в тях е кодиран чарът ми...Оставам
да избродирам синя неразумност.
Защото е по – силно от мълчание,
по тихо е от мигване на гълъб
и по – категорично от ноември
с безлистни дъждове...Прегъвам
в торба за слука слънчево сомбреро...
На тръгване след мен ще занемее
шевица по душата ти разплискана...
А аз по жътва ще танцувам в нея –
когато прежаднял си да ме искаш...