автор: Hemu

За поезия душата пак крещи
за стих наситен с жар голяма
и заряд от слова пробуждащи,
но е трудно - музата я няма!
Ще се "омузя" - утре сутринта,
(тази вечер много ми се спи),
ще го подхвана, ще го наглася,
стиха мой... ще хвърчат искри.
Страстта ще пари, от топлота
не ще може да се прочете дори,
ще го одумват: "Грях, срамота"
ще е отричан от хората добри...
Трудно... няма да е в утринта,
нито утре, ни следващите дни.
Страст не пали дневна светлина,
а в нощите... угаснали звезди!


16.06.2009г
(цикъл "БезМУЗно")