(Наутилус Помпилиус)
Събуждам се в нощен кошмар
потъва домът ни в порой
и от живите двамата с теб
останахме в този двубой.
И над нас километри вода
и китове пляскат с гребла
и не стига кислорода за двама
аз лежа във тъма.
Слушам нашия дъх
Аз слушам нашия дъх.
Не съм мислил, че на двамата стеб
ни е останал само един дъх.
Дихание.
Уча се да дишам
за да ти дам само за минутка
този газ
който да ценим не умеехме,
но ти спиш и не знаеш
че над нас са километри вода
и че над нас китове бият с весла
и кислорода не стига за двама.
Аз лежа в черна тъма.
Слушам нашия дъх
Аз слушам нашия дъх.
Не съм мислил, че на двамата стеб
ни е останал само един дъх.
Дихание.
оригиналът
ДИХАНИЕ
(НАУТИЛУС ПОМПИЛУС)
я просыпаюсь в кошмарном бреду
как будто дом наш залило водой
и что в живых остались
только мы с тобой
и что над нами километры воды
и что над нами бьют хвостами киты
и кислорода не хватит на двоих
я лежу в темноте
слушая наше дыхание
я слушаю наше дыхание
я раньше и не думал что у нас
на двоих с тобой одно лишь дыхание
дыхание
я пытаюсь разучиться дышать
чтоб тебе хоть на минуту отдать
того газа
что не умели ценить
но ты спишь и не знаешь
что над нами километры воды
и что над нами бьют хвостами киты
и кислорода не хватит на двоих
я лежу в темноте
слушая наше дыхание
я слушаю наше дыхание
я раньше и не думал что у нас
на двоих с тобой одно лишь дыхание
дыхание
и музиката