автор: lubara

От сега бързам да кажа, че този разказ не е за девствени, непознати за човешки крак пусти и безлюдни плажове.
Това време вече безвъзвратно си е отишло. Цивилизацията е навлязла и в най-далечните кътчета покрай брега. Лятото тези места са примамливи и посещавани от мнозина, някои като мен дошли за първи път.
Синеморец посреща нетърпеливите си гости след тесен и зле поддържан път от Царево насам. Главната улица е единствената асфалтирана. В центъра на селото има малък парк с бедна растителност. Къщите са нахвърляни тук-там, като това дразни, а после завладява с особено очарование. Нови хотели с малки басейни се редуват със схлупени къщета, в дворовете на които се е запазило спокойствието и тишината. Битката между новото и старото е в края си. Виждат се изоставени и буренясали дворове с големи цветни табелки за предстоящото след сезона строителство. Синеморец все още мами дори само с името си. Назъбени и неизмазани калкани, причудливи триъгълни фасади, няколко къщи в созополски стил с дървена външна обшивка, цветно разнообразие, това се вижда тук. Мирис на печени чушки, узрели смокини и домашни гозби се разнася от морския бриз, който се вихри свободно над лишения от растителност скат, който се е разпрострял край морския курорт. Започва края на Южното Черноморие.
В Синеморец има три големи плажа. До Северния плаж се стига най-лесно от северозападната част на селото. Тук стръмният бряг се втурва на три страни, бързайки да се слее с морето. В средата е силно издълбан и нетърпелив да срещне вълните. Велека се е изморила и е кротка, спокойна и дори зелена, прилошало й е от дългия път. Тръстики се гушат из плитките й пазви, мушици и бръмбари жужат из синкавата мараня. Ниски пясъчни дюни, малко ситен жълтеникав равен пясък и изведнъж започва дълбокото. Тук нямате право да пробвате несигурни плувни умения. Вълните са прорязали силно брега и са го стеснили до самата река.
В южния край на плажа скалите се мият от морето. Закътан равен пясък, няколко плетени ракитови чадъри и дървена барака, кацнала на отсрещния бряг. Бръмчи агрегат, но бирата ще я пиете студена. След стръмния и прашен път, който се изминава с търпение под слънце и вятър се открива морската синева, небето и морето се сливат в едно.
В края на курорта е най-цивилизования плаж с име Бутамята. На това място се чувства намесата на модерното време. Паркингът е гола поляна срещу две левчета. Първото заведение се нарича Куцата медуза. Голяма табела ви осведомява, че само тук има пици. За разлика от това, че из целия плаж ще срещнете голи... сещате се какво най-лесно се римува с тях. В заведението на другия край вечер танцуват нестинари. В Странджа сме. Самият плаж е приятен, равен и чист, с добре подредени, макар избелели чадъри. Изненада са големите и модерни хотели от едната страна на пътя. Белла Виста е комплекс със странна и леко кичозна архитектура и съвременни удобства. Външен басейн за тези, които не обичат солената вода, амфитеатър за забавление на малчуганите. Чужденците са болшинство, но има и българи, към които персоналът е особено благосклонен. От добре поддържаната градина се открива красива гледка към Бутамята, плажът който помни далеч по- спокойно време, без джетове, сърфове и немска реч. От горния край на пясъка има поляна, отъпкана от хора и машини. Започва гората от габър, сутрин и вечер хлад подхваща това приказно място.
Не можах да разбера защо Липите, най дивия и опасен плаж на юг е с такава репутация. В края на Бутамята чадърите свършват и се изправя стръмна скала, по която се изкачва просека двадесетина метра. После край морето има очертани пътеки, по които се върви лесно, много хора са били любопитни. Наближаваме фиордите, скали опасващи спокоен малък плаж за любители на плитчините. Следва закътано, обрасло с водорасли и миди място за такива, които обичат уединението. Малко изкачване и спускане и ето го плажа Липите. Няма липи, но това има ли значение, когато липсват спасители, чадъри и капанчета. Не ми направи по-силно впечатление от Северния плаж, но и тук морето си има своите почитатели. Коли са спрели под сенките, добрали се по изровени черни пътища. И сърфове са разперили крилата си навътре в морето.
Това са плажовете на Синеморец. Ако сте любители на още по-неизвестни места, след последния плаж се намира този на Силистар. Там едноименната река се влива в морето между скали и дивотия. И там има заведение, което изглежда като Куцата медуза. Така поне казват хората.
Тези места са красиви, както много други по нашето Черноморие. Видях достатъчно, но ако бях дошъл преди няколко години щеше да има друго очарование. Навярно няма да се върна там отново. Или някой ден …

14 септември 2007 Любомир Николов