автор: sheherezada

Прохладна нощ.Блищи луната.Приказка.
Със принцове и амсалаци, жинуря.
Са готвят сички.Дижея пуска музика,
тамааан да са надигна и йдин ма спря.
- Мумент мадам, изчакайти секунда,
ви мола сериозно и с екстаз,
седнети пак, чи стола ви да мръдна,
си мисла с мен да врътнити идин джаз.
И аз, учтиво тъкмо да уткажа,
чи хич ма няма у краката, съм левак,
кат ма путътри, "гъг" ни мойх да кажа,
и ей ма тук на дансинга, курназ.

Върти ма ся, на ляву, чи на дяно,
през кръста, нежну със ръка ма фаща.
На мен в глава ми става тясно,
идин саклет тъй зе да ма убфаща.
Пък яз мълчаф си.Няма свършек ейййй.
Тамааан утихни - почват други ноти,
сукманя пойчи зe да ми тисней
и стегна ма кратунта.Забуботих:

- Чуй сига, низнам ти как я мислиш,
ма давай по набържи с тия чупки,
закот, в бела гуляма сам са тикна,
да знаш, ей ся главата щи напукам.
Да беши скромну саму ма подминал...
Ма караш тука, тъй да са люлея...
Ей ся ща пудредя, чи дугудина,
кат сетиш са за мен да ти призлее!

Без дъх устанах.Прай са, чи ма слуша.
И пак върти и сучи как`т си знай,
Ут толкуз танци дойди ми ду гуша!
Пък колку срам убрах ей тъй пукрай...