автор: lubara

Сега, два дни след завръщането си от този неповторим и зашеметяващ град, бих казал какво ще ми липсва и с какво ще го помня винаги.

Започвам с Батари парк. Гледката през река Хъдзан към Ню Джърси, спокойствието и зеленината на главната му алея, тичащите хора по нея, частното яхтено пристанище със Световния Финансов център и разбира се, залезите. Слънцето се притаява зад билдингите на отсрещния бряг, силуетите на хората, разхождащи се покрай водата или танцуващи в такта на салсата, която звучи от импровизираната сцена в дъното на парка са впечатляващи. А там на тротоарите пред нея хората се веселят и в този момент се пренасят в родината си, емоциите от това което виждаш те карат да заобичаш този отворен за всички мегаполис.
Сентрал парк, разбира се. С голямото струпване в тънка редица хора, чакащи по половин ден за откритото и безплатно, но ограничено по брой зрители представление на Бродуейската "Коса". Или със закусващите, лежащи, седящи или тичащи по тревата, оградена с преграда от обикновена тел хора от най- различни националности. С множеството артистични по душа и сърце музиканти, акробати или неподвижно застиналите като истнински фигури на балерини, статуи на Свободата или просто мислители. Чакащи да те впечатлят толкова, че да се лишиш от ненужните ти няколко долара в повече.
Метрополитен музей на Пето авеню. Там билетът е по двадесет долара, но само като пожелание. Можеш да влезеш и за два. Надали ще стигнат и няколко дни да разгледаш всичко. Египетската култура, съвременната американска и европейска живопис, средновековното оръжейно облекло и още много неща, спиращи дъха. Да видиш оригинали на Пикасо, Роден, Сезан, Модилиани, Гоген, Моне и Мане. Невероятно е.
Рокфелер център с неповторимата му атмосфера. Височината на Дженералелектрик е зашеметяваща. В основите си малкия площад е превърнат сега на кафене, зимата на ледена площадка. Там може би единствено от всякъде другаде на масата ти носят и пепелници. Златната статуя на Прометей с пръските около нея и палмите покрай каменните в кръг пейки.
Бруклинският мост със забързани туристи и велосипедисти по него. И с малката, сякаш притаена и отделена от тази шумотевица градинка с толкова човешките си измерения. Вечер около свечеряване Манхатън блесва с всевъзможните си светлини и се питаш как е възможно всичко това да съществува с целия си хаос и величие.
Малката Италия, улица спряна за автомобили, където ресторантите са един до друг, провесили маси над тротоара, където те канят с такава усмивка, че не можеш да устоиш. Или китайския квартал с неповторимия си колорит. Сохо и луксозните магазини по Пето авеню и Медисан парк авеню.
Завършвам с унивеситетските кампоси, толкова просторни и зелени, с църквите в тях и големите спортни комплекси. Както и ботаническата градина, така чиста, че липсата на кошчета за боклук не се забелязва. Излишни са.
Моят четириседмичен Ню Йорк.

05.09.2008 Любомир Николов