автор: Geo

Мокрият труп на нощта
потъна в канала на слънцето.
И замлъкна виновно дъжда -
хлапак хванат с фас недопушен.
Под строгия взор на хладилника
си забърквам кафето набързо.
А копнежът да почна викам
сякаш примката бавно ми връзва.
И крещя! Виж уплаши се Дяволът!
От страх се е втурнал към Рая,
осъзнал вече свойто предателство,
смирен и безкрайно разкаян.
Реалността понякога боли -
като сълза в окото на приятел,
като любов, която вече не гори
или пък само в един от двама горяла.
Ненадейно с тебе се срещнахме
и погрешно в теб виждах пожари.
Аз се борих с вятър насрещен,
за да стигна до студ, който пари.
И разпадна се с трясък вратата
дето пазеше завет в душата ми.
Пак съм сам в океан от неща
и дълго ще трябва за теб да забравям.