Облаци забързани летят неспирно в планината.
Диви ягоди, и горски мишки си бърборят с буки стари.
Сънища следобедни и безсънни нощи
отброяват остатъка до следващото лутане.
Задушният следобед дърпа лепкавата вечер
и споменът за чистият дъжд.
Там горе в планината билките следят лисицата,
а тя си мисли, че никой не знае нейните пътища.
Големите хищници не бродят гората.
Те стоят неподвижни и хората сами влизат в устата им.
Големите хищници и горските вълци не се обичат.
Горските вълци са жилави и с твърди кости,
а горските вълци трябва да се скитат край
големите хищници, които по незнайни причини
не могат да разпознаят горски вълк от човек и
понеже са ненаситни винаги се опитват да щракнат
със зъби горски вълк.
Хората и големите хищници може и да са в опасност,
но горските вълци не са.
А там горе в планината мъдростта извира изпод стария дъб
и онези които скитат из планината ходят да пият от нея.
Затова дивите ягоди, горските мишки и старите буки
си говорят и се радват един други там горе в планината.