автор: sia

Беше млада.
Един вечер, обикновена вечер – беше с приятели в дома на
приятел – баща му беше помак, а майка му туркиня. Нямаше ги.

Слушаха любимия си хардрок Изцяло мъжка компания – момчетата
я приемаха – правеше повечето неща които те правеха, въобще,
смятаха я за пич.
После всички си тръгнаха, тя остана, както и друг път, да спи в
дома на Октай. Оказа се, че ще спи в стаята с един от гостите му,
с които се запозна същата вечер.
Даже и през ум не й мина да се притеснява. Нямаше защо.
Въпреки това, необяснимо, когато разбра, се облече.
После – това, което си спомняше – той дойде, говореше й
колко я харесал, опита да я погали, каза му, че се притеснява,
че не го иска, че не е била… Помнеше ниският му глас и че
няма да я нарани, че иска да се любят просто. Беше ужасена.
Не вика за помощ – нали беше пич – опита да се справи,
без другите да разберат. Помнеше изправянето на голото му тяло –
каза й да гледа и че няма нищо срамно в това.
После плесницата му върху дясната й страна и главата й, която се
удари в стената.
Гневът. Неподозираният гняв, който изпитваше.
Бързото му съжаление.

Не каза на никой. Чувстваше се ужасно наранена и унижена,
но не каза. Така усещаше, че трябва…

След време групата приятели отидоха на гости в планинското му село –
турско село.
Цялото му семейство ги прие като най-скъпите гости в дома им – едно
от най-гостоприемните посрещания, които видя в живота си…
Търсенето му – за да успее да й каже само това – че той е внук на ходжа,
а тя дъщеря на свещеник – невъзможно.
Така й казваше, че настина я харесва. И че търси прошката й за тогава…
Подаде му ръка – никога не забрави благодарността
и горчивината в очите му…

Тогава всички те вече бяха с нови имена…

Във времето, тя лесно прие това, което някъде прочете –
принадлежността към определен етнос и вяра не е въпрос на личен избор,
така че не може да бъде въпрос и на личен позор.