стъпки дни и нощи тичам,
отворила в историята процеп.
Под водопади…..бяла…..риза свличам
и плувам в светлите потоци,
избликнали в душите
на пророци.
Пространствата
на времето разтварям.
Летя през генните портали.
Сканирам…..древните…..Българии.
И в техните далечни ареали
прастарите огнища
с обич паля.
Къде си ти,
мъдрецо Заратустра?
Из Бактрия духа ти още броди.
И Александър…..през…..света се спуска
към нея - през победи и несгоди
за среща с теб, праотчески
народе.
Къде си ти,
дух огнен на Роксана,
пленил навеки Александър?
Аз търся те…..аз търся…..те в нирвана
и те откривам в късче янтар
под сянката на цъфнал
олеандър.
И древната
ни слава осъзнала,
от Бактрия в България прелитам.
Затварям тихо.....в мрака…..генните портали.
Под лумналия огън на звездите
запявам древна песен
със щурците.