автор: apostolicia

Комшия, комшия, ма това веке се не трае. Иначе може да иде за кмет, щото отговарва напълно на формулата „местен, свестен и известен”. Че е местен – спор нема. Не е мърдАл от село, откак се е родил. Целият му род си е тукашен и тука се изжени, и навъди поколение.
За свестен, не е много сигурно, викат нги Яйчарете – сичките нги мЪже си беа яйчари - кога другите ора копат по къра, они обикалят уличаците да изкупуват яйца и зеят „Яйчарооооо”. Нищо работа – требе ти само едно колело Украйна с две крошни отзаде, едно провАлено тенекенце и големо гласище. Неко път покрай яйцата, изпада и по некоя кожица – добре, ако е ягнешка, ма повечето - ярешки. И известен е, ма повечки с маскарлъците и музоверлъците. Нема човек да не е изревал от семката нги, невеста неощипана не поминва покрай них. И жените нги не са стока. И они са известни предимно с гласищата си. Като ревне да кълне, не спира сахат, па и више. Даже се усчебери на некой присед, та да се чуе по-далеко. Ако нема близко присед, качи се на джанарка, на неко чай или па си препаше шорецо, тури рЪце нАопък и като зине от равна земя, да не си насреща й. Цел ден одат, като онова къде дУши пилетата, спи на ората край коминьете и вика „жмгръц”. И се по водните градини се свират, водна гардина немат, а не моат си отнесат цедниците с пиперо. И козите нги чък са зли, като субиздри. Види ли дете с ябълка, гони го, додека го не стигне, рАпне му ябълката из ръцете и, докъде оно реве, она примлясне и плювне сал апаньоко. И си ги избират се рогати, та да отбутват на ората и да стигат пръви на бръстилото. Полани една строши крако на Ванкин Тодар на козата, та я заклаха у баш сезоно на млекото. После викат: услуга ти направИхме, Тодаре, оти да не плащаш на козаро за три кози, а само за две, викат. Е, извадиа едно шише ракийца, ма от патоката, нема да носат на козарнико пърцуца, я. Кво нги разбира на бабичките главата от ракия, та да нги носи от първако, дека го варди за ньега си. Он и на сватовете не изнесе, кога дойдоа за сестра му. Жената му и етръва й се беа разтопили, чък мед нги капеше из Устата, белким земат калинка нги и я заведат чък у Церовене, преко бръдо, та не шукнаа да праат музоверлък. Че и онаа си не поплюва, ли е нихна. Ма зе да не доважда от некоа годин. От оня сбор, кога беше големата сприя и излезна язовиро, та заля на ората водните градини по Скръчица. А калинка нги повела дечоро преко бръдо да одат на сбор на бракята. И насред пъто като лисне оня дъж, ни е да се върнеш, ни е да караш напреде. Рекла си, пошла съм, нема да се връщам. Кога стигнала, етръвките на праго и викат: „Ма , калинке, ма калинке. Че е сбор, сбор е, ма къв зор има да доеш у тоя дъж?!” Ама и она нги не остана длъжа де, ама отпосле се зтАтри, като манарче у шума. Да не е луда, у них лозе се капо сал на сбор, че сички ора са на масата, та да ги видат колко са работни. Иначе кога секи е забуал глава у земята, кой ша ги види, че работат. Бабичката нги един път беше одила през неделята из кукурузеята, сигурно нги се е яло печен кулян. И баш тогива влако удари камион с прахосмукачки. На шифьоро му нищо немА, ли влако таман тръгва от спирката и кара леко, имА късмет, че не беше некой бръз, къде не спира, ама стоката се беше разтръвила из Длибоки дол покрай линията. Та оттогива сичкия бабичкор турнА по некоя прахосмукачка до ковчега с чеиза от сватбата и я зави с каренце. А баба Пера легнА болна. Поболе се от мъка. Вика: Пенка на Додовци три смукачки зела, а я – одим за куляне. И реве, бабичката, реве, ама жалнуууу, сърце ти кине. За малко да даде фиря. Добре че не мина много време, та един друг тир се удари у къщата на Борко Лачкин и заля площадо с вино, та миряса бабичката, откак напъли неколко туби, докъде другите бабички спът. Е, те тогива селото се виде у празник. Една цистерна 22 тона червено вино за износ – кво прика`аш, бе! На бабичките леите с доматите – наполовина пълни с вино, а на площадо газиш у вино до кокалчетата. У циганската маала трета годин колат курбан на тоа ден! Ти кък а мислиш таа работа! Абе – село на завой. Кък си вечераш, току призне некой камион през стената да пита шифьоро къде е пъто за София. Поразчистиш туглите от масата и речеш – през те таа врАта, а през онаа е пъто за Видин!
Село на завой – не се трае веке!