автор: lira

на приятелите

От цветята и виното
май че се пообърках -
ще ми се да подскачам,
да крещя и да мъркам.

Ще ми се да изпея
песничка “Чебурашкина”
эа стоте сладоледа
и да стрелям с “Калашник”.

Толкова е прекрасно,
дето още пораствам,
че не мога да седна
на едно само място.

Искам да съм навсякъде,
да участвам във всичко,
да съм свястна-несвястна,
да не се наобичам.

Да обичам до пръсванe -
до разпада на атома,
да участвам във глупости,
да съм цяла “в играта”.

Всички да ме обичате
с клетъчната си памет.
Стига толкоз приличие
и кибици на завет!

Искам шапки, дантели,
водопади от музика,
искам да ме уцели
между веждите Чудото.

И да бъда страхотна,
щото вие сте с мене,
След отплували лодки,
кораби и галери.

Ако още ме има,
то е заради вас.
Всеки път си умирам
след Свети Атанас.

Не вирея през зимата -
с шал, ботуши, балтон,
не уйдисвам на климата -
яхнала съм си слон.

Знаете ме отвсякъде,
пък и нищо не крия.
Няма нужда - животът ми
си е просто магия.

Както и да се случа,
съм отвсякъде аз -
храня улични кучета,
хващам котешки бяс.

Правя се на мадама
и на разни маймуни,
на живота по хребета
яздят ме сто тайфуна.

Пък когато се случи,
пия яко със кеф,
вместо да гледам котки
и бродирам с гергеф.

Честна съм кикимора,
искам го и от вас,
не обичам да споря,
но не викам и “пас”.

Толкова е красиво -
шарено и блестящо!
Тази нощ май и виното
като гейзер ни праща

някъде нависоко,
сигурно - над земята
и е толкова синьо
моето юнско лякто.

Искам да изтанцувам,
изговоря, изсмея
цялата лятна лудост
и да ме грабне змеят.

Да си яхна метлата
посред нощ - чисто гола -
Маргарита без Майстора -
изживях си я ролята.

Долу много ме зяпаха,
цъкаха и отричаха.
Аз танцувах със вятъра -
полудях от обичане.

Мога да се разправям
като Шехерезада.
Пожелахте да слушате -
е, така ви се пада!

Няма скоро да свърши,
всъщност още го почвам.
Репетирам съня си,
в който съм непорочна.

Ама първо ще мина
през каквото поискам.
Няма да определям
аз цената на риска.

Винаги ще си струва
да се впусна нататък,
Бог да ме определя
мен - прашинката лято.

Много ме нацелувайте
и докрай да сте с мене.
Пожелайте ми глупости,
дето ще са спасение.

Днес ви се посвещавам,
а насън ще ви мисля,
щото си ви познавам
преди първия писък.