Ръцете ми крехки
(неразцъфнали цветя)
на младежките ти дни
не разбраха тежестта
Ръцете ми протегнати
(проблясък от стъкла)
впиват се безпомощно
в размекната луна
Пръстите разперени
(срутена стена)
просмукват се виновно
в безмълвието на дланта
Някъде на запад
(изпръхнала земя)
светлият ти облик
се превръща в тишина