автор: rupani

Всичко около нея ставаше със шеметна бързина.
Тя вече бе загубила способността си да регистрира събитията толкова бързо. Всичко й се виждаше все по-несвързано и от един момент нататък тя престана да търси логика в събитията. Нивото на чашата й непрекъснато се менеше. Някой непрекъснато я пипаше на различни места, и ароматът му се менеше непрекъснато. Разговорите около нея станаха много интересни, защото бяха загубили всякаква логика. Тя бе започнала да разказва нещо и сега не можеше да си спомни какво беше то, но продължаваше да разказва, без сама да се слуша какво дрънка. Понякога се смееше, някой непрекъснато се смееше около нея, тя удари шамар на някого, някой я дръпна за косата. Яде сладолед, един или два пъти – не можеше да си спомни, водиха я до тоалетната, там повръща – един или два пъти – не можеше да си спомни, а може да са били и десетина пъти. Нещо непрекъснато светкаше извън полезрението й, цигарите й непрекъснато свършваха и се подновяваха като от нищото. Някой непрекъснато си навираше носа в нея.
По едно време дъхът му стана лош. Явно се усещаше, че носът е влажен, той дишаше тежко, това беше куче.
Кучето отмина, освежаващата хладина я обгражди от всички страни. Тя не искаше да помръдне, за да продължи да се наслаждава на хладината. Някъде далеч се чуваха сирени.
Седна. Намираше се сред кофите за боклук на някакъв мокър асфалт. Скоро беше валял дъжд. Имаше нещо залепено на лявата й буза. Тя го махна и се опита да стане. Трябваше да се подпре на стената. Всичко се завъртя пред очите й. Не си спомняше нищо.
Дъждът заваля отново. Тя се изправи, протегна се като див звяр и се остави дъждът хубаво да я измие от всичката мръсотия, която бе събрала тази нощ. Отметна с ръце косите си назад, пооправи си рокличката, вдигна чантичката си от земята и тръгна, преплитайки крака върху високите токове.
Вървеше към тъмното, към мириса на свежа кал, натам, накъдето не се мяркаха никакви светлини.
Нагази в трева, после стигна до някаква оградна мрежа, тръгна покрай нея и при първата появила се дупка премина отвъд.
Намираше се на някакви железопътни релси. Токовете й съвсем затънаха в едрите камъчки между траверсите. Седна за малко на едната релса, събу си обувките и продължи в мрака, от другата страна на линията.
Там напипа някакъв насип и се закатери по него. Излезе на едно шосе, там видя приближаващи светлини на кола. Колата заби спирачки пред таза й, тя се просна на капака и повърна върху предното стъкло. През осеяното със стичащи се дъждовни капки стъкло я гледаха две очи с не много дружелюбно излъчване. Чистачките се мятаха наляво-надясно току пред носа й.
Тя слезе от капака на колата, удари с тока на едната си обувка викащия срещу нея идиот по главата, изблъска го и влезе в колата. Даде газ и започна да пори дъждовната пелена пред себе си с дългите светлини. Някой отчаяно се държеше за задната броня и викаше. Тя усили ход и скоро той престана да вика и да се държи за задната броня.
Само ако можеше да си спомни коя е...Изсипа всичко, което имаше в чантичката си на предната седалка и там намери нещо като документ за самоличност. Тъкмо да види чий е документът и се блъсна в един бетонен стълб.
Това вече беше прекалено.
Някой се опитваше да пъхне нещо в носа й. Миришеше на дезинфекционен разтвор и някакви хора се суетяха из цялото пространство. Звуците се забиваха болезнено в мозъка й, всичко около нея бе разфокусирано донемайкъде. Тя се протегна и хвана един от мятащите се наоколо хора, за да го спре и да го попита какво става.
Хванаха ръката й и я стегнаха с някакви каишки за леглото.
Някакво размазано лице се завираше в нейното и някой я питаше как се казва. Това бе непоносимо. Тя напрегна всички сили, останали в гръдния й кош и прочисти гърлото си с крясък, от който всички стъкла наоколо се праъснаха:
- Никитáаааа...
Най-после си спомни коя е.
Усмихна се и потъна в дълбок блажен сън...