автор: Vaia

... щом сме толкова слаби и истински
и изобщо не сме като хората,
ще се скрием в солта на сълзите си...
Пък векът нека пада отгоре ни!

Barona38 (Ивайло Терзийски)


Този век се е срутил отгоре ни
като тонове черен асфалт
затова търсим своите корени
във изстиващ отдавна базалт.

Търсим огъня, които ни ражда
да пробием през смрад и боклук,
а душите ни бели са в сажди
като птиче във градски улук.

Не очакваме дъжд да ни плисне,
да преминем под цветна дъга,
портокалено слънце да висне,
и живеем във мрак и тъга.

А когато се будим удавени
във поредните чаши наслада
за да помним-от кал сме направени,
за да може душата да страда,

пак нагоре през тъмното лазим
пишем стихове бели и нежни,
а децата от болката пазим
за да имат души белоснежни…

И така до смъртта ще се борим
за да станем и ние на корени.
Де да имаше господ да спорим
или дявол да сурва отгоре ни.