автор: spirit

Приятелю, най-много ме боли,
че вече ми пресъхнаха сълзите,
че, тичайки след бляскави лъжи,
не подковах на дързостта копитото.
С компромисите май се примирих,
копнежите увих във безразличие,
натясно и безтрепетно живях
във клетка от изкуствено приличие.
На сцени, декорирани с лъжи,
играх суетни бутафорни роли
в пиеси с много фалш и много грим,
сглобени от бездарни режисьори.
Дали ще се измъкна от прахта,
натрупана от мимолетни чувства,
и ще открия късче от мечта
в послание на нечие изкуство.
Приятелю, останах без сълзи,
но твоята, в окото дето дреме,
душата ми дано да причести
с надеждата, че още вярваш в мене.