автор: dedenze

Дима от цигарата изчезваше безследно ,сред аромата на люляка , цъфтяшите дървета и треви.Беше в неговият рай,селце от девет къщи,далеч
от всички суети.Гърдите му просвирваха,сякаш припяваха,любовните
песни на птиците.Заслуша, градското заточение си казваше думата,
позна 2-3 ,останалите не помнеше.

Старата къща на повече от век,бе захвърлила още няколко, големи, каменни плочи от покрива.Беше строена с умение и мерак,без пирони и метал,без ток и циркуляри.Хубава,бяла къща на два ката с чердакГредите и еркерите бяха грижливо и красиво изсечени и оформени от дъб и черница .Колко гости е посрещнала,тя си знае.На опитите да бъде съборена отговаряше с насмешка.Само водата,тихо и подло отхапваше по нещо.Беше решил да я реставрира, не стигнаха здравето и парите.
Оградата,повече от 300 метра,грижливо подредени тежки камъни,бе
спасила глинестата почва от свличане.Корените,храсталаците и килима от мъх я правеше жива .Около нея- калдъръмен път,на места над 2 метра широк,обрасъл в бурени и треваНяколко поколения,яки балканджии ,бяха карали с каруци от далеч и градили с много труд.Всяка година възстановяваше по малко,но беше сам срещу природата.
Герана,райският извор на живота.Дълбок 20 метра,изкопан и граден с камъни ,без цимент и хоросан.Имената на дедите ,счупили 27 газени лампи при
изграждането не се помнят.Знае се ,че са били съседи и въздуха за дишане се е подавал с мех и тръба от кожи.Водата зима и лято е 10 градуса,кристално чиста.Дъното е разширено,винаги има вода.До него огромен,
издълбан камък за перило и водопой.Трудно бе да намери помпа за тази дълбочина.Старото вретено и въжето с кофа, отдавна го нямаше.Първата работа в рая бе да я пусне.Тръби,съдове,ток и наградата в студена вода –сливова ракия,произведена тук,с много мъжка обич.
За няколко райски седмици се убиваше от работа.Беше щастлив от плода
на посадените от него дървета,лози...Борбата с местният климат и почва,
продължаваше с десетилетия.Имаше топла вода и "градски" тоалет.Даже и
тонколони с усилвател,нарушаващи понякога природната идилия.Гордееше се,
че е добавил към труда на другите мъже преди него.
Най –близките, бяха останали само жени и то не от тез, които с усмивка посрещат деня.Бяха модерни,изучени и почти насила ходеха в това" диво" село.
Красотата на природата ,го даряваше с нужната снизходителност, да ги търпи. Когато заявиха ,че ден след него ще продадат всичко,превъртя.Представяше си как японци,англичани и белгийци,ценители на малкото останали девствени
кътчета,оскверняват тишината.Как стрелят по катериците,белките,глиганите,
сърните и елените наоколо.Как считат дедите за местни аборигени.
Тогава реши,проучи всичко.Изискванията са минимални ,забрана няма.
Трябва завещание с нотариус- да бъде погребан тук в рая.Даже сам ще оформи гроба ,за плоча има един голям гранитен камък.Ако продават,трябва с гроба,
дано не посмеят от срам пред хората.Някой ден,сред внуците може да има свестни мъже,които да оценят и продължат.